НАРО̀ДЕН

НАРО̀ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който се отнася до народ, принадлежи на народ (в 1-3 знач.). Сега вече борбата за народна свобода, станала висша цел на неговите усилия,.., добива ясна и конкретна насоченост. Ив. Унджиев, ВЛ, 58. Тиранията на турците е нетърпима и народното негодувание ще дойде до върха си. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 28. Кадият беше един от ония турци, които смучат народната кръв и които пият народният пот, като сяка пиявица. П. Хитов, МП, 8. Кръстът е забит в живо тяло, / ръжда разяжда глозгани кости, / смок е засмукал живот народен, / смучат го наши и чужди гости! Хр. Ботев, Съч. 1929, 11. Сбирайте ся, синове народни; / стичайте ся, Запад, Север, Юг. Ост., 1879, бр. 1, 1. Народни пари. Народен имот. Народно изкуство. // Който се състои от народ (в 1 и 3 знач.). Родният град на апостола на свободата е едно от големите огнища, които пробуждат общественото съзнание у поробените и онеправдани народни маси. Ив. Унджиев, ВЛ, 32. Народната маса, неудовлетворена от таквизи книги, търсела и намервала храна в лъжовната литература. Т. Шишков, ИБН, 281-282.

2. Който е отнася до масово участие на народ; общонароден, всенароден. Раковски се интересуваше много за народните работи, четеше вестници. Н. Ферманджиев, РХ, 31. — Милост... А къде беше твоята милост към нас,.. — И към святото народно дело! Да оставим нас си! Д. Фучеджиев, Р, 185. Вторият ми син Стефан Ботев почина след 12-годишно боледуване от болест, спечелена през 1875 и 1876 години пак по народното движение. Н. Ферманджиев, РХ, 208. "Братия българе .. На .. май започва вече денят на българското народно въстание, в България Тракия и Македония. З. Стоянов, ЗБВ I, 447. Народна борба за освобождение. Народно движение за просвета. // Който се отнася до всички, предназначен е за всички (обикн. жители на едно населено място, една област и под.). Радиоуредбата изпращя сигнал за обедна почивка. Бе наредена дълга народна трапеза за всички участници [в бригадата]. Бл. Димитрова, ПКС, 141. Двамата не се бяха виждали почти една година време — от деня на света Троица, когато самоковци се бяха стекли на народно веселие в Ярбунар. Ас. Христофоров, А, 335. Тук нашите братя имат секи ден по 6 часа военни обучения, а останалото време — с песни, гайди и народни хора. НБ, 1876, бр. 11, 43.

3. Който е присъщ, свойствен, типичен за даден народ, който отразява неговия дух, култура, мироглед. Той направи всичко, употреби големи усилия, но гощавката се нареди и даде в чист народен стил. Й. Йовков, Ж 1920, 64. Той [Вазов] използува в най-голяма мяра богатството на българския език.., използува смислово богати, звучни и стройни по форма изрази от народната реч. Г. Цанев, СИБЛ, 204. На няколко метра пред него стоеше мома в народна носия. Г. Стаматов, Разк. I, 110. Тишината обзе цялата лъка; около воденицата стана тихо и според народните поверия — да се не ходи ноще около воденицата, а най-вече около улеите — никой не излезваше. Ц. Гинчев, ГК, 100. Аз обичам песните, в кои‑

то / е духът народен съхранен: / на езика майчин и свещен / в тях очарованието е скрито. Н. Ракитин, Ст II, 77. Народни инструменти. // Който по качествата си е близък на душевността, живота на народа; народностен2. Това направи, та тази книга [на г-жа де Севине], писана от една жена,.., е твърде аристократическа; .. това прави наконец, та тази книга, ако и крайно народна, не ще бъде никогаж популарна. Б. Горанов, ЖГС (превод), 16.

4. Който е създаден от народ (в 1-3 знач.), който принадлежи към фолклора. — Вие ми обещахте да изпеете няколко народни песни — сопна им се [на Марина и Станка] приятелски и все така щастливо усмихнат Тъкачев. Г. Караславов, ОХ I, 89. Добре гласи народната пословица — бързата кучка слепи кучета ражда. Р. Каролев, РЗМ, 52. Би ли стигнала до нас прастарата народна мъдрост: "Занаят не тегли глад!" Ив. Коларов, Е, 31. Народно творчество. Народни умотворения.

5. Който се отнася до цялата държава и нейното население; национален. Поради законите от финансов характер най-голямо внимание посвещаваше Събранието на народната отбрана. С. Радев, ССБ I, 245. Окъсани войници и офицери държали речи против погромаджиите, искали виновниците за народната катастрофа да бъдат наказани. Г. Караславов, ОХ II, 493. Часто българете, ненаучени да ся покоряват .. на волята само на един господар, дотегваше им и скоро унищожаваха правлението на единствената власт, а с това нейното могъщество отслабваше, та не можеше да защищава народните интереси. Д. Войников, КБИ, 23. На 1860 год. неколцина,.., подигнати от желание да спомогнат на народното ни възраждание чрез разпространение на просвещението, предприеха отварянието на едно Ч-щно [читалищно] заведение у наший град. Ч, 1870, кн. 6, 171. // Който представя даден народ или държава, обединявайки негови основни или най-добри прояви, произведения или дейци в дадена област; национален. Посетителите на столицата, които желаят да добият представа за състоянието и развоя на съвременната ни народна култура, трябва да посетят и Народния етнографски музей. Ст. Михайлов, БС, 40. Таквази е драмата, която чрез читалищата в отечеството, посвящавам на бъдущия наш народен театър. Т. Шишков, В, 5. Народна опера. Народна библиотека.

6. Истор. За някои институции (като епитет в различни периоди) — който се отнася до работа, дейност в мащабите на цялата държава. Имате ли представа какви щети съм нанесъл на народното стопанство! А никой не ми търси отговорност. Ив. Остриков, СБ, 62. Князът пристигна в София на 12 юли, посрещнат,.., с извънреден блясък. По улиците освен войската наредено бе и народното опълчение. С. Радев, ССБ I, 385. Ще са образува милиция или народна гвардия от христиене и мюсулмане. НБ, 1877, бр. 61, 238. Тия полководци били в мирно время народни съдии, т.е. тии пазили за порядък в господарството. Г. Йошев, КВИ (превод), 41. Министерство на народното просвещение. ● Предимно в периода на комунистическото управление в България (1944 — 1989 г.) — като част от комунистическата фразеология при назоваване на различни политически организации, институции и техните членове за изтъкване, че по своя характер, дейност те служат на интересите на народа. Жената имаше не повече от четиредесет години,.. Имаше си и неприятности с общинския народен съвет. Д. Шумналиев, ПЛ, 5. Гражданите могат да потърсят защита от прокуратурата,.., народната милиция и други държавни органи. МПр VIII кл, 66-67. Народна власт. Народен съд. Народна армия. Народна Република. Народен съдия. Народен съветник.

7. В съчет. със същ. деятел, деец, учител, артист и под. В периода на комунистическото управление в България (1944 — 1989 г.) — най-високо почетно звание, държавна награда, с която са удостоявани от висши органи на властта дейци на изкуството, културата, науката, образованието и под. за големи заслуги, постижения в дейността им.

8. Който се отнася до съзнанието за народност1; народностен1. Народното чувство са пробужда: .. насякъде по селата захващат да са правят училища. Г, 1863, бр. 2, 14. Редки, като светулки в една мрачна нощ, блещукаха тогава искрите, които бяха предопределени да осветят един ден нашето народно самосъзнание. Ч, 1875, кн. 10, 434.

9. Който посвещава основната си дейност, прояви, борба и др. на народа, неговото развитие и свобода. — Господин Кадански, като ваш учител аз съм длъжен да Ви обърна вниманието, че не се държите почтително към народните ни будители. К. Петканов, ДЧ, 324. Той [Узунов] издаде 9 души от Хасково и още колко ли други й приготвил на Митхад паша, да му се похваля, че има народни българи, с които ще реши въпроса на въжето. М. Кънчев, В, 354. От покоряването на Българското царство (1019) до края на ХII-й век, често излязваха бранители на българската свобода в лицата на някои народни воеводи. Т. Шишков, ИБН, 196. Народен труженик.

10. Разг. Обикн. със същ. човек. Който е близък на народа, тясно свързан с народа (в 3 знач.) и се държи естествено, непринудено, не се възгордява, не страни от обикновените хора; демократичен. Поздравяваха го [Борис Глаушев] всички, и мъже, и жени, и деца, и не само защото беше син на един

преспански първенец и беше такъв хубав, приветлив, но много повече защото беше учител, беше и народен човек, като баща си. Д. Талев, И, 92-93. Движа се между равните на себе си, простите, народните хора и съм доволен. Елин Пелин, Съч. IV, 129. Министърът вече наближаваше.. Ходеше леко, с наведена глава и сам си носеше куфарчето.. — Това се казва народен човек.. Сам си носи багажа! Г. Белев, ПЕМ, 81-82.

11. Обикн. в периода на комунистическото управление (1944 — 1989 г.) — който е достъпен по цена за широките маси, за всички; евтин. Една кола народен тип, местна австралийско производство, струва около 1 000 лири. П. Вежинов, ДМ, 35. Народен салам. Цени народни.

12. Остар. За някакво събитие, празник — официален, наационален, всенароден. Денят 25 декем. .. е народен празник, защото в него ден на 1812 френците оставиха руската земя. НБ, 1876, бр. 53, 205. Конгресът заповяда народен траур (жялост) от един месяц. У, 1871, бр. 12, 183.

13. Остар. През българското Възраждане — който се отнася до борбата на народа за свобода, за политическа и духовна независимост; освободителен, революционен. Народното дело беше обща тайна, както беше обща и робската неволя и копнежът за свобода. Д. Талев, И, 94-95. Ако някой българин има много пари .., то Дорчо са старае да го вовлече в някоя народна работа, а после го накарва да са откупи. П. Хитов, МП, 84.

14. Като същ. народен м. Остар. Лице, което се бори за свободата, за политическата и духовна независимост на народа. Ако сме християне, трябва да вярваме на Евангелието, ако сме народни, трябва да вярваме на началото на народността. ДЗ, 1863, бр. 26, 97. Богдан беше от народните; наскоро беше си купил и народна кушма, от сива рунтава овча кожа. Ил. Блъсков, Китка, 1887, кн. 16, 3-4. Преди 2-3 дни са разхождаше в Гюргево един млад българин из Русчук, дето са пъха сѐ около младежите, които го имаха за народен. НБ, 1876, бр. 6, 23. Днес от всичко съм свободен, / гладен, жаден, гол и бос — / да личи, че съм народен / и покорен, и не лош. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 155.

Велико народно събрание. Полит. Върховен орган на държавната и законодателната власт в България, установен от Търновската конституция (1879), отменен заедно с нея и възстановен през 1989 г., чиято основна задача е да изработи конституция, след което се разпуска и се замества от обикновено народно събрание. Намаляване или уголемяване територията на Българското княжество не може да стане без съгласието на Великото народно събрание. ПОУ, 5. Народен парк. Голяма защитена територия със закон или нормативен акт, която включва непроменени от човешката дейност екосистеми, редки, застрашени от изчезване растителни и животински видове и местата, които те обитават, геоморфоложки образувания или природни обекти с естетическо въздействие; национален парк. Част от природата на българското черноморско крайбрежие се охранява в два народни парка и 8 резервати. Най-голяма е площта (230 ха) на народния парк "Златни пясъци". ПЗ, 1981, кн. 10, 20. Народните паркове имат научно, образователно и възстановително въздействие. Народен представител. Лице, което е политически представител на определена партия, организация и под. във върховния законодателен орган на България — Народното събрание; депутат, парламентарист. Разбира се, чичо Сава си имаше свой човек, някакъв радикал, когото на времето избирали в нашето село за народен представител. К. Калчев, ПИЖ, 88. Старият Дамаков, бивш народен представител от някогашната народняшка партия, бивш кмет на града,.., седеша зад адвокатското си бюро. Д. Ангелов, ЖС, 57. Народен събор. Истор. Колективен орган за вземане на важни държавни решения по време на Първата българска държава (681-1018), в който вземат участие всички мъже от славянската и прабългарската аристокрация, годни да носят оръжие. — И ти реши, Самуиле, да сложиш Роман за цар на българите... — Реших. Не аз ще сложа короната, а да свикаме народен събор и да го обявим за цар, него, сина на Петра. А. Дончев, СВС, 169. Народен учител. Остар. Учител в първата степен на обучение в българското училище; основен учител, първоначален учител. Син на беден занаятчия.. и възпитаник на семинарията в Одеса, Ботьо Петков работи през целия си живот като народен учител в Калофер и Карлово. Ив. Унджиев, ВЛ, 29. В столицата тогава имаше само една жена, която носеше името госпожа, тя беше старата Филаретова, съпруга на покойния софийски поет и народен учител Сава Филаретов. А. Каралийчев, ПГ, 208. Народна демокрация. Истор. Полит. Форма на политическа държавна организация възникнала в редица страни на Европа и Азия след Втората световна война, подчинена на принципите на комунистическата идеология за политическа диктатура на пролетариата, при която целият държавен живот се ръководи от комунистическата партия, подпомагана от масови обществени организации (фронтове) и някои сателитни политически партии, а народното събрание, избрано пряко, има предимно формални функции. Народна медицина. Съвкупност от лечебни методи, средства, умения за прилагането им и хигиенни правила, открити по емпиричен път и използвани традиционно от народа за предпазване от заболяване и за лечение. Прилаганите от народа

растения и други природни продукти за лекуване на болестите, както и начините на лекуване съставляват така наречената народна медицина. А. Бойчинов, ПХ, 5. Медът още от най-старите времена се е употребявал за храна и е служил за лекуване на най-разнообразни болести. В народната медицина той е едно лекарство с чудотворни свойства. ПН, 1934, кн. 4, 60. Народна пенсия. Истор. В периода на комунистическото управление (до 1989 г.) — вид пенсия с по-висок размер, която се дава за политически заслуги към комунистическата власт и нейното установяване. — Получаваш две пенсии — и директорска и народна... Не ти ли стигат? К. Колев, ТЕ, 60. Народна партия. Полит. Народняшка партия. <Обикновено> народно събрание. Полит. Върховен опрган на законодателната власт в България; парламент. Изправяне границите, ако не става в места населени, може да бъде разрешено и от обикновеното народно събрание. ПОУ, 5. — Нарушават са грубо правата на Народното събрание. Ив. Богоров, СИНЕ, 6.

Нося се като народна песен. Разг. Подигр. Идвам, пристигам някъде или се движа бавно, провлечено или тържествено. Какво се носиш като народна песен, откога те чакаме?

НАРОДЀН

НАРОДЀН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Само мн. Роден. — Къде се е чуло и видяло, всички народени деца да останат живи? К. Петканов, БД, 158.

Списък на думите по буква