НАРОДЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАРО̀ДЕЦ, мн. (остар.) -дци, м. 1. Само ед. Умал. от народ. Местностите обкръжаваха бежанския народец с тънкото сияние на пренесените тук названия. Н. Инджов, ПП, 61. — Ей, жандарчета, защо, чоджум, не се разотидете по къщята? Ваша работа ли е да хващате и трепете народеца? Д. Вълев, З, 168.

2. Остар. Народност. Чехи, словаци, словенци, хървати, сърби, българе; под имя Славянский народ ся разумяват всичките тия отделни народци. ДЗ, 1868, бр. 19. 73. В края на второто столетие те [славяните] участвуват в преселението на германските народци. ДЗ, 1868, бр. 14, 53.