НАРОДНИЧЕСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАРО̀ДНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до народничество и народник. Въпреки своето състояние Занесов беше учител,.. Това беше възможно само в онова време на народнически стремежи, когато селото се явяваше като неотменима арена за идеен и обществен живот на интелигенцията. Ив. Карановски, Разк. I, 94. Нам ни се струва, че измежду малкото български пиеси с народническо съдържание пиесата на г. Димо Сяров би представлявала една прекрасна апология за родната ни реч. БНТ, 1941, бр. 218, 2. Тази обществена отзивчивост, това участие в съдбата на другите, тази човещина обяснява .. много народнически прояви на нашата интелигенция от селските и дребнособственически среди у нас. Ив. Хаджийски, БДНН I, 50. Народнически възгледи. Народническо движение.