НАРОДНОЛИБЕРАЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАРОДНОЛИБЕРА̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Истор. Само в съчет.: Народнолиберална партия. Българска партия, основана през 1886 г. след разцепването на Либералната партия, съществувала и в началото на ХIХ в., както и след 1989 г. Народнолибералната партия се оглавява от Ст. Стамболов и е представителка на младата индустриална буржоазия в България от края на ХIХ в.

2. Който се отнася до Народнолибералната партия, свързан е с Народнолибералната партия. От цялото променение на прогресивнолибералния режим с народнолибералния не остана по-осезателно последствие. Пряп., 1903, бр. 19, 1. Когато тази телеграма се предаде в станцията, телеграфният чиновник току-що бе изчукал другата телеграма, оная, подадена от председателя на народнолибералното бюро. Т. Влайков, Съч. III, 68. Народнолиберален конгрес. Народнолиберално управление.