НАРО̀ДНОСТЕН

НАРО̀ДНОСТЕН1, -стна, -стно, мн. ‑стни, прил. Който се отнася до народност1, свързан е с народност1. — Както моето мнение, така и решението на правителството — .. — не може да бъде друго, освен че народностният състав на Балканския полуостров вече е твърде усложнен. Ст. Дичев, ЗС I, 283-284. Ние, всички българи, трябва да се покажем достойни за подвига на ония хиляди и хиляди незнайни борци, които дадоха живота си за нашата народностна, българска свобода. БНТ, 1941, бр. 215-216, 1. Не може да се измери въздействието, което Рилският манастир е упражнил през поколенията върху народностното съзнание. Б. Болгар, ПД, 71. Светогорските манастири, без разлика на народностна принадлежност, са били винаги високо тачени и подпомагани от българите. В. Бешевлиев, Пр, 1952, кн. 6, 42. Народностен характер. Народностен произход.

НАРО̀ДНОСТЕН

НАРО̀ДНОСТЕН2, -стна, -стно, мн. ‑стни, прил. Изк. Който се отличава с народност2 (в 1 знач.). "Кървава песен" има ярко народностен характер. Ив. Попиванов, Пл, 1969, кн. 6, 58. Народностният характер на поезията на Вапцаров я прави чужда на всяка битова идеализация и връщане към миналото. С, 1951, кн. 2, 116. "Цвета" е опера, дълбоко народностна по сюжет и музикален език, достъпна, предназначена да укрепва у народа чувството на правда, вяра в чистата обич. ЛФ, 1958, бр. 44, 3. Загуби ли нашата музика своя народностен облик, тя вече няма да е българска. НК, 1958, бр. 17, 1. Творчеството на Владимир Димитров-Майстора е дълбоко народностно.

Списък на думите по буква