НАРОДНЯ̀К

НАРОДНЯ̀К, мн. -ци, м. Истор. Лице, което е член или привърженик на Народната (народняшката) партия в България. Демократите бяха паднали от власт и на тяхно място цар Фердинанд бе повикал цанковистите и народняците. Ем. Станев, ТЦ, 84. — Какво ми пречи дали е народняк, либерал или демократ. Щом не е против мене — добре дошъл. Кр. Григоров, Р, 75. Инициатор на тоя Събор бе несменяемият председател на Славянското дружество в България С. С. Бобчев, народняк и русофил по политически убеждения. М. Кремен, РЯ, 222.

Списък на думите по буква