НАРОДОВОЛЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАРОДОВО̀ЛЕЦ, мн. -лци, м. Истор. Член на тайната политическа организация "Народна воля", съществувала в Русия през 80-те години на ХIХ в.; народноволец. Много скоро в тайната канцелария на Княза достигнаха сведения, че в мотивировката към законопроекта на Каравелов има аргументи, на които биха могли да завидят и руските народоволци. В. Геновска, СГ, 254. 1881 г. Русия е разтърсена. Група народоволци организира убийството на Александър II. ЖД, 1967, кн. 10, 15. Чрез вестници, книги и хората ние знаехме почти толкова добре, колкото и героите на нашето Възраждане, фигурите на руските "будители" — народоволците и революционерите — Херцен, Чернишевски, Добролюбов, Некрасов. К. Константинов, ППГ, 207.

— Рус. народоволец.