НАРОДОПИСЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАРОДОПЍСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Остар. Книж. Етнографски; народоописателен, народоучен. Една след друга се явяват студиите му "Принос към българската народна етимология" (..), "Впечатления от Пражката народописна изложба". Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 10. На нашия провинциален човек биха се понравили най-вече народописните представления, пиесите на масовите народни движения,.., както и отрицателните черти на българина от рода на байганьовщината. БНТ, 1940, бр. 202, 2.