НАРОНВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАРО̀НВАМ, -аш, несв.; наро̀ня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Роня, изронвам определено количество, много или всичко от нещо. Що не взема да им изпукам и малко пуканки — рекох си и нароних царевица. Й. Радичков, СР, 255. Двете деца донесоха хляб. Косара мълчаливо го нарони на малки трохи, отвори прозореца и разхвърли трохите по снега на стената. Д. Талев, С II, 267. Петьо нарони на дъските в кухнята трохи и петлето веднага ги закълва. Л. Галина, Л, 118. наронвам се, нароня се страд.

НАРО̀НВАМ СЕ несв.; наро̀ня се св., непрех. 1. Ставам на трохи. Опитах се да нарежа сиренето, а то се нарони в ръцете ми.

2. Диал. За дребни, ситни еднородни предмети — оронвам се, нападвам (Н. Геров, РБЯ III).