НАРОЧВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАРО̀ЧВАНЕ¹ ср. Разг. Отгл. същ. от нарочвам1 и от нарочвам се.

НАРО̀ЧВАНЕ² ср. Диал. Отгл. същ. от нарочвам2 и от нарочвам се.