НАРТА —Речник на българския език — алтернативна версия

НА̀РТА ж. Дълга тясна шейна в северните страни, която се тегли от кучета или елени. Веднъж годишно в тоя залив [Тикси] са се срещали ловците и еленовъдите от тундрата, като са карали в кучешките си нарти скъпи кожи и еленово месо. Й. Радичков, НД, 109. Всред тундрата виждахме нарти с багаж, пристегнат с бяло платно, които седяха по цели месеци, оставени от техните собственици. С. Ставрев, ТСП, 14.

— От фин. nurto през рус. нарта.