НАРУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАРУ̀ВАМ, -аш, несв., непрех. Диал. 1. За животно — рева силно и продължително. — Инат добиче, ей! — .. — Аз му туря капистрата, то я сваля! Ще му се да нарува нощем! Ст. Даскалов, СЛ, 491.

2. За човек — издавам силни и продължителни викове, подобни на животински рев. Като попреминеше пладне.., достойните ергени отвеждаха свирците под селото, при върбите. Дълго време те сами виеха хора̀та, провикваха се, наруваха като бикове и попогледваха към баира. Ил. Волен, МДС, 9.