НАРУГАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАРУГА̀ВАМ, -аш, несв.; наруга̀я, ‑а̀еш, мин. св. наруга̀х, св., прех. Обсипвам някого или нещо с ругатни; нахоквам. Той сънува,.., че Лира му се е разсърдила, защото го е набедила в кражба на някакво скъпоценно украшение, и че той, обиден до дъното на душата си,.., я наругава жестоко. Г. Караславов, Избр. съч. V, 352. Това бяха дните, в които недоволният от нещо Нако го наругаваше ниско при тезгяха на душната и затрупаната от стоки бакалница. Кр. Велков, СБ, 35. Недоволен, че го безпокоят не навреме, Филип извърна глава към влезлия, готов да го наругае. Ив. Планински, БС, 19. Ако някой би му предложил пари, той би го наругал, би се люто възмутил и може би предал на прокурора. Ст. Даскалов, СЛ, 65. наругавам се, наругая се страд., възвр. и взаим. "Подлец — наруга се той в леката мрачина. — Готов си да офейкаш." Вкъщи не заспа, докато съмне. Д. Вълев, Ж, 134.