НАРУКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАРУ̀КВАМ, -аш, несв.; нару̀кам, -аш, св., прех. Диал. 1. Наругавам, навиквам някого; нахоквам.
2. Викам мнозина да дойдат някъде; наизвиквам. наруквам се, нарукам се страд.
НАРУ̀КВАМ СЕ несв.; нару̀кам се св., непрех. Диал. Рукам много, до насита; навиквам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.