НАРУМЕНЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАРУМЕНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; наруменя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Правя, направям нещо да стане румено. Едвам в неделя се накани тя [Галунка] да излезе на хоро, като се премени до пети, че извади и кутийката си с огледалце,.., та си нарумени бузите — не божур, а ружа червена. А. Страшимиров, А, 21. наруменявам се, наруменя се страд. и възвр.