НАРУШЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАРУШЀНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Нарушаване. — А тебе те уволняват за неоправдано неявяване на работа, за нарушение на трудовата дисциплина, значи дисциплинарно. М. Марковски, П, 208-209. След обявяване на Съединението българският народ очаквал нападение от Турция .. Турското правителство действително протестирало срещу нарушението на Берлинския договор от българите. Ист. Х и ХI кл, 198. През последния месец не са забелязани нарушения на границата в нашия участък.

2. Юрид. Забранено от закон или правилник деяние, проява с не особено съществени последици, поради което не се смята за престъпление и се наказва обикн. с глоба или с административно наказание. Най-сетне майорът не изтърпя и си взе друг ординарец,.. Но, кой знае защо, лошото чувство към Тричко не го напусна. Той го дебнеше и го наказваше за най-дребни нарушения. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 420. След малко за четири нарушения бе отстранен и Тотев, капитан на отбора и най-блестящият играч, който някога сме имали. П. Вежинов, ЛФ, 1968, бр. 30, 1. За движение с по-голяма от допустимата скорост, което представлява нарушение на закона, органите на КАТ съставят актове на нарушителите.