НАРЪ̀ГВАМ

НАРЪ̀ГВАМ, -аш, несв.; наръ̀гам, -аш, св., прех. Разг. 1. Пробождам с нещо остро, обикн. нож, сабя, някого или нещо; намушквам, намушвам. И денем, и нощем аз си мислех как с брадва ще го насека или с нож ще го наръгам в корема. Н. Хайтов, ДР, 219. — Аз го наръгах, а сабята да вземеш ти, такова къде го има? В. Мутафчиева, ЛСВ I, 177. // Нанизвам, набучвам някого на нещо остро. Били подострили кол, да ме наръгат на кола, и жар били направили — да ме опекат на жар. Н. Хайтов, ДР, 85. Кога не го [носорога] задразни человек, не му струва нищо, ако не носи червена дреха, защо тогази ся спуска, та го наръгва на рога си и го префърля през гърба си. П. Берон, БРП, 102.

2. Грубо. Натиквам, натъпквам много предмети вътре в нещо; намушквам, наблъсквам, набутвам. Наръгал си всякакви боклуци в чекмеджето. наръгвам се, наръгам се I. Страд. от наръгвам; II. Възвр. и взаим. от наръгвам в 1 знач.

Списък на думите по буква