НАРЪКА —Речник на българския език — алтернативна версия
НАРЪ̀КА ж. Диал. Обикн. мн. Заръка, поръка; наръчба, наръч2. Хлябът беше още топъл, когато той [дядо Костадин] напълни дисагите, преметна ги на седлото и потегли. Жена му го изпрати с наръки: — Хем, довечера да се върнеш! К. Петканов, СВ, 100. Спомни си наръките на свекървата, отиде и изгаси лампата да не ѝ натяква, че не е пестелива. К. Петканов, ДЧ, 288. Графът, важен и самоуверен, повтаряше наръките на лелята, неволно подражавайки тревожната ѝ интонация: — Внимание! И най-малкото сътресение се отразява върху тона [на пианото]. Бл. Димитрова, ПКС, 290.