НАРЪКА̀ВНИК

НАРЪКА̀ВНИК, мн. -ци, след числ. ‑ка, м. 1. Обикн. отделен платнен ръкав от лакета до китката, който се поставя върху дрехата. Широкият възкъс ръкав бил удължен с наръкавници, обшити със сърма и бисери, закопчани с петелки. Б. Божилов и др., ИО, 27.

2. Ръкав, от лакета до китката, изработен от метал или кожа, използван в миналото за предпазване от удар и нараняване при ръкопашен бой. Войниците носеха яки плетени ризници от бохемски тел, островърхи шлемове също от бохемско желязо, наръкавници до лактите,.., обути бяха с високи под

ковани обуща. Д. Талев, С II, 220. Понамести още веднъж биволския наръкавник, извади широкия си нож и запристъпва излеко. О. Василев, ЗЗ, 10.

3. Църк. Сърмен маншет на църковни свещенически одежди; наръквица. Пред нея строг, неумолим изправи стан отец Козма. Лъскат одеждите му. Тя виждаше наръкавниците му, тъмната брада, очите, взрени с проклятие в нея. М. Смилова, ДСВ, 261.

Списък на думите по буква