НАРЪКВИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

НАРЪ̀КВИЦА ж. Остар. и диал. 1. Ръкавица. На след тях влезе человек с висока капела, с черни мешинени наръквици. П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 152. Слушах приветливо кога оплакванията ѝ за сегашното, кога пак многоглаголивите описания на миналото ѝ състояние и за мобилите и многобройните ѝ наръквици. П. Р. Славейков, ДБ (превод), 80.

2. Църк. Сърмен маншет на църковни свещенически одежди; наръкавник. Священи одежди, които употребляваме в сегашно време при богослужението, са следаящите: стихар, орар, наръквици,.., омофор и митра (корона). З. Петров и др., ЧБ (превод), 39. Па се свали църниот арапин, / па се свали во Стамбол чаршия, / .., / там направи кърсти позлатени, / на главата капа калугерска, / на ръцето наръквици златни. Нар. пес., СбБрМ, 208.