НАРЪКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

НА̀РЪКИ нареч. Остар. и диал. 1. Така, че да може лесно да се вземе, да е на разположение; подръка, насгода. — Аз по онези лехи си садя лук и меродия — да е наръки всяко нещо, кога готвя. П. Тодоров, Събр. пр II, 127. — Твоята раница ми беше по-наръки, ама аз се въздържах... К. Грозев, СС, 157-158. През дето минаха по чаршията, тия диваци грабяха каквото намерят наръки по българските дюкене. НБ, 1877, бр. 58, 227.

2. Удобно, уместно, подходящо по отношение на времето, мястото, условията. — И гледай дано ти прилегне да има и друг човек с теб. На поляната ще ми е много наръки да си поприказвам с него, че дума да не обели вече. В. Нешков, Н, 212. Вместо да имаме язик състоящ само от думи, които ги говори народа, а такъв язик ще бъде твърде беден,.., то нека да се сдобием отдето ни иде по-наръки с потребните думи. Н, 1882, кн. 13, 38.