НАРЪСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАРЪ̀СВАМ, -аш, несв.; наръ̀ся, -иш, мин. св. -их, св., прех. Ръся докрай, по цялата повърхност на нещо; поръсвам. Жена му разбра, че става нещо и дотича с канче вода .. Шивачът ѝ заповяда да мълчи и наръси лицето на Анчев. Й. Попов, СЛ, 116. Сланината нарязва на едри парчета, които слага на редове в принесеното голямо каче и всеки ред наръсва със сол. Т. Влайков, Пр I, 238. — Митро! Къде ми е костюмът? .. — Кой костюм, бре? — Депутатският ми костюм! — Защо ти е? Наръсила съм го с нафталин. Д. Ангелов, ЖС, 106. — Ще взема един чувал слама да наръсим до примките — продължи Иван. — Трябва да вземеш, без слама не може, едно парче няма да хванете. Г. Караславов, Т, 226. Та че е баба земала [биле], / та си възглавки наръси. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 105. наръсвам се, наръся се страд. — На какво тъй хубаво мирише [ошафът]? .. — Зарзалки се сушат,.., дюли на резени се пущат,.. Мащерка се наръсва отгоре. Бл. Димитрова, ПКС, 354.