НА̀РЪЧ

НА̀РЪЧ1 м. Толкова количество от нещо (дърва, сено, слама, съчки и под.), колкото може да се вземе наведнъж с две ръце. Хлътнаха в бараката и подир малко излязоха оттам с по един наръч дърва. Й. Радичков, СР, 211. Звезда донесе един наръч слама и застла колата. Д. Спространов, ОП, 50. Няколко младежи хукнаха към колибите и след малко се върнаха с големи наръчи сухи дърва и със запалени главни. М. Марчевски, ОТ, 408.

НА̀РЪЧ

НА̀РЪЧ2 м. Диал. Заръка, поръка; наръка, наръчба.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

Списък на думите по буква