НАРЪЧБА —Речник на българския език — алтернативна версия
НАРЪ̀ЧБА ж. Диал. Заръка, поръка; наръка, наръч2. Кой йе болен, от каква да йе болест, да дойдит во царскийот сарай, да го целиват мъртоецът, та ке оздраит. И така, по наръчбата му, напраиле. Нар. прик., СбКШ, 27. Евреите много се мъчиха да не стори пашата така [да не носят лисичи опашки], но не им мина молбата, а тръгнаха да търсят лисичи опашки .. А детето, спротив пашината наръчба, не ги давало от два франга по-долу. СГ, 1894, кн. 1, 505-506.