НАРЪЧВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАРЪ̀ЧВАМ, -аш, несв.; наръ̀чам, -аш, св. и (рядко) несв., непрех и прех. Остар. и диал. 1. Казвам на някого да извърши, да направи нещо; поръчвам, заръчвам, нареждам 2. — Хубаво да обличате и храните децата, — наръчаше всеки ден на снахите. И да не ги будите рано. Нека си отспиват. И. Петров, МВ, 100. — Радо, наглеждай къщата — наръча ѝ с разтреперан глас, сякаш наръчваше нещо за жив човек. В. Геновска, СГ, 165. Наръча внука си да варди стадото, докато се върне. Н. Нинов, ЕШО, 114. Самовила град градила, / град градила зид зидила, / поръчала е, наръчала е, / поръчала на граждане, / да ѝ пуснет два юнака, / армосане, невенчане. Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 3-4. Грозьова майка, Грозьо льо, / шиеше и наръчаше: / — Що прави Грозьо, да прави, / бре скоро, бърже да дойде / с премяна да се премени. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 143. ● Нар.-поет. Наръка наръчвам. Петър Петрани думаше: / Тебе ще тука оставя / и ти наръка наръчвам: / правиш, що правиш, Петранке, / да сготвиш гозби всякакви. Ц. Церковски, Съч. II, 194.
2. Остар. Препоръчвам. Смешният календар му [на писателя] наръчва да пие сутро — вечер по една чаша припарка от чер кукуряк, за да му се избистри мозъка. П. Р. Славейков, СКНГ, 24.
3. Предсказвам, предричам бъдещето; наричам, орисвам. Приказва се за тях [орисниците], че кога се роди дете, те дохождат и наръчват колко и како ке живет роденото и що ке наръчат третята, това ке бидит. М. Дринов, ППБН, 69. Си дойдое до три наръчници; / .. / Наръчае и си побегнае. Нар. пес., СбБрМ, 17. Леле Маро, мила мнуко, / шчо ти било наръчано / от пустите наръчници! Нар. пес., СбНУ ХI, 22. наръчвам се, наръчам се страд.