НАРЪ̀ЧИЯ

НАРЪ̀ЧИЯ само мн. Остар. Книж. 1. Обятия, прегръдки. Любко, смаян от своето преобразование [в заек] направи хиляди милкувания на своя стражар, който го зе в наръчията си и го отнесе на царя. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 22.

2. Лоно. Затова .. трябва жената, като жали за изхвърлений плод, да прибягва в наръчията на чърковата и от нейните извори и молитви да търси лекота на душата и разстроеното си тяло. З. Петров и др., ЧБ (превод), 144.

Списък на думите по буква