НАРЪЧНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

НАРЪ̀ЧНИК¹, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Книга с основни или най-нужни сведения в някоя област; справочник, ръководство. Непознатият любезно се усмихна,.. и с елегантен жест поднесе една малка книжка. — Наръчник по възпитание и етикет — каза той. Д. Кисьов, Щ, 481. Желев свалил сакото си, навил ръкави и извадил наръчник на любител-шофьора. Й. Попов, БНО, 117. — За живота през 60-те години съдържат изобилни данни статистическите наръчници. А. Гуляшки, ДМС, 121.

2. Остар. Книж. Бележник, тефтер, който е винаги под ръка. Наръчник е прост тефтер, в който написваме всякоя операция щом я извършим и която после оттука имаме да прокарваме в дневника. Кр. Кърджиев, А, 310.

— Друга (разг.) форма: на̀ръчник.

НАРЪ̀ЧНИК², мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Кърпа, която се поставя върху коленете при хранене; презръчник, пешкир, месал. Булката е дар готвила:/ за тебе е ситно сено,/ ситно сено садиново,/ за мене е дребна дара,/ дребна дара все коприна,/ на кръстника бял наръчник. Нар. пес., Н. Геров РБЯ III, 212.