НАРЯЗВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАРЯ̀ЗВАНЕ¹, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от нарязвам и от нарязвам се. Плодовете се съхранявали чрез сушене на слънце след предварително нарязване. Л. Петров и др., БНК, 32.

НАРЯ̀ЗВАНЕ², мн. -ия, ср. Разг. Неодобр. Отгл. същ. от нарязвам се; напиване, накъркване, напоркване, насвиркване, насмукване, насмъркване, натаралянкване, натряскване, нафиркване, нацокване, насвяткване².