НАСАМО —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСАМО̀ нареч. Остар. и диал. Насаме. Някой ден кога ся случите насамо с Янка Неделюв, моля ви да му наумите, за да ми плати дълга си. АНГ I, 103. Когато му ся известило, че някакъв си человек дошел с кон и иска да говори с него насамо̀, той бил прегледал трапезарията. Ст. Ботьов, К (превод), 54. Аз ся прибирам насамо̀, за да си чета книги, които ми са отдавна познати и които ми ся ще да изуча еще по-добре. Й. Груев, СП (превод), 300. Какво щастие би било, ако около му се намираше скрит някой стенограф, който да отбележи ония думи, които той [Ботьов] произнесъл насамо̀, които сам Горов дочул! З. Стоянов, ХБ, 289.