НАСАПУНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; насапуня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Разг. Насапунисвам. Когато стрина Петковица насапуни и неговата [на Райчо] глава, едва не му извади очите — толкова бърже го миеше. Д. Габе, МГ, 17. насапунявам се, насапуня се страд., възвр. и взаим.