НАСВЯТКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСВЯ̀ТКВАМ, -аш, несв.; насвя̀ткам, -аш, св., прех. 1. Разг. Запалвам, наклаждам силен огън в пещ, печка и под. Бягам аз при готвача на селкоопския ресторант и му казвам: тази [телешката] глава е обществена, с нея ще правим научна конференция. Както е зашита в шкембето, мушни я в пещта, насвяткай я, да се опече за два часа. Г. Краев, Ст, 1965, бр. 1008, 1.

2. Диал. Набивам някого (Н. Геров, РБЯ II). насвятквам се, насвяткам се страд.

НАСВЯ̀ТКВАМ СЕ, -аш се, несв.; насвя̀ткам се, -аш се, св., непрех. Разг. Неодобр. Напивам се; натрясквам се, накърквам се, натаралянквам се, нафирквам се, нарязвам се, насмърквам се, нажулвам се, насмуквам се, нацоквам се. Дай една бира, дай още една, дай още една, че като се насвяткам, че като почна да ги режа за бяс. Ал. Константинов, Съч. I, 206. — На бран не ходите, при момите се гушите, да любите не умеете. Поне веднъж се насвяткайте, майка му стара, да разберете, че сте мъже, а не младенци от прясно сирене... Наздраве! — и Куберт вдигна чашата. М. Смилова, ДСВ, 40. — Добре, пийни ракия — съгласи

се Златан. — Само гледай да не се насвяткаш. П. Вежинов, ВР, 131. Сватът Йово не бе изпекъл твърде занаята — пиянството, та се скоро насвятка и захвана да дремучка. Лил., 1884, кн. 7, 8.