НАСЕДЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСЕДЯ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; наседя̀ се, -ѝш се, мин. св. -я̀х се, прич. мин. св. деят. наседя̀л се, -а се, -о се, мн. наседѐли се, св., непрех. Седя до насита, колкото ми се иска. И Манол тихо запя: Кой има майка и татко, / да седи, да се наседи, / кой има рода голяма, / да ходи, да се находи. А. Дончев, ВР, 182. "Жетварьо льо, лещарьо, / помоли се на Бога / да ти лейне облаче, / .., / да се вода напиеш, / да се сянка наседиш." Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 98. "Седи, поседи, Калино, / та си са мома наседи, / много си дари направи". Нар. пес., СбНУ ХLIV, 266.