НАСЕКОМОЯДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСЕКОМОЯ̀ДЕН, -дна, -дно, мн. ‑дни, прил. 1. Който се храни с насекоми. Гаргата е предимно насекомоядна птица, но не се отказва и от царевица, овес, леща. Ст. Дончев, ПНД, 33. Най-примитивните насекомоядни животни — прилепите, се

появили през креда. П. Мандев, СПВ, 18. Видях .. насекомоядно растение, което след кацването на насекомото се затваря и просто го всмуква. Г. Белев, КР, 36.

2. Като същ. насекомоядни мн. Зоол. Насекомоядни бозайници. Insectivora. От гризачите най-разпространени са заекът,.., полската мишка, а от насекомоядните — къртицата и таралежът. М. Гловня и др., Р, 33-34.

◊ Насекомоядни бозайници. Зоол. Разред най-примитивни плацентни бозайници като земеровка, къртица, таралеж и др., които се хранят главно с насекоми. Insectivora. Измежду всички сухоземни бозайници дългоухите кучета имат най-много зъби — 48-50. С това те много се приближават към някои от насекомоядните бозайници, напр. таралежите. К. Тулешков, ХЖ II, 5. Насекомоядни растения. Бот. Растения-хищници, които задоволяват част от нуждите си от азотни вещества с дребни насекоми, като ги хващат с лепливи течности, във вместилища, образувани от листата, с активни движения и др.