НАСЕЛВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАСЀЛВАМ, -аш, несв.; насѐля, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Заемам някакво място, земя, жилище и под., за да живея, обитавам там; заселвам. Внуци ще населят новия дом,.. новата къща ще заприлича като на един кафез с пойни птички. А. Гуляшки, ДМС, 24. Кръв проля за земята, кръв тряба да пролееш и за народа, който ще я насели! Н. Райнов, ВДБ, 34. Потомците на Каина се наплодиха и населиха света. А. Каралийчев, В, 126. От незнайно время българете населили тая земя, както ся види още преди Христа. Д. Войников, КБИ, 26. Цели племена и многобройни дружини преминуват Дунава за да си тръсят там жилища. Византийското правителство,.., видя .. тези нови врагове, които, без да искат позволение, идеха да населят провинциите му. М. Дринов, ППБН, 21. ● Обр. Ужасът и подлостта от градовете и селата бяха преминали в най-пустите усои, бяха населили хайдушките .. букаци и свободни пущинаци. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 171.
2. Обикн. с предл. с. Правя някакво място, земя, жилище или под. да бъде, да стане обитавано от хора; заселвам, населявам. Освен това, йоще в VII век императорът Константин Копроним насели Тракия с павликяни от Армения. Р. Каролев, УБЧИ, 92-93. ● Обр. И нищо, че огнището ще стине / и зимата ще ни обгражда пуста, / ще населиме нейните пустини / със наште спомени и наште чувства. А. Далчев, С, 123.
3. Обикн. с предл. в. Изпращам, обикн. принудително, хора да живеят на някое място, селище или територия; заселвам, населявам. Колкото Кирови разбойници имаше в Римската держава и них сичките, Траян собра и насели ги в Дакия. Хр. Павлович, Ц, 14. Ромуолд населил българете в Молизката област и поставил им Алцека за управител. Д. Войников, КБИ, 13. населвам се, населя се страд. Даките са оттеглиха тогаз и страната са насели от римски колонии. С. Бобчев, ПОС (превод), 92. — Боже, боже, — помисли си Райна,.. — ще ли да ся насели някоги това равно поле с живот или ще заглъхне като пустиня. Ел. Мутева, РБЦ (превод), 175.
НАСЀЛВАМ СЕ несв.; насѐля се св., непрех. Обикн. с предл. в. 1. Оставам да живея, установявам се в някакво място, като образувам там селища; заселвам се. И така, българете найдоха добра и изобилна земля и населиха се в нея. Хр. Павлович, Ц, 17. Йедна голяма галска войска премина в Италия и поиска честно да ся насели в йедна страна, която не беше никак обработена. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 357. Особено внимание заслужават българските поселения в Бесарабия. Малко по малко там ся населили 70-80 000 българи. Ч, 1871, бр. 21, 659.
2. Оставам да живея в някое селище или жилище; заселвам се. — Ке станем турско село. Дека има жежка вода се населват поганци. Сл. Македонски, ЕЗС, 12. Нападнали на Пазарджик изпъдените, както казват, от Мидхад паша черкезе около 300 души и искали да ся населят там. АНГ I, 690. В завоюваните страни той основал нови градове, за да са населят в тях бедните граждани. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 323. Яков и Мария ся населиха в малката си къщичка и почнаха домашното си разпореждание. Хр. Пашов и др., ПШ (побълг.), 49. Ако и да не са би населил някой в къщата, която е зел под наем.., той пак е длъжен да заплати наема. ДЗОИ III (превод), 112.