НАСЕЛНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСЀЛНИК, мн. -ци, м. Остар. 1. Заселник, поселник. Видехме, прочее, защо е той [Иван Рилски] первий населник на тая пустиня, видехме защо е той первий собрал ученици пустиножители. Неофит Рилски, ОМР, 19. Колкото за племято севера, мислим да са били открай населници от ония славени, които под истото название севери живели при дясна река на север от Киева. БКн, 1859, април, кн. 1, 336.

2. Крепостен селянин. — Болярка ни беше майка ти и господарка, а ние — нейни отроци и населници. Ст. Загорчинов, ДП, 164-165.