НАСЕТНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСЀТНЕ нареч. 1. След същ. или нареч. за време. След, подир времето, означено от съществителното или наречието; нататък. Всеки петък от пладне насетне почваше да духа морският вятър. Й. Йовков, Ж 1945, 240-241. — Мъж да е, пък какъвто и да е, стига да ме направи майка. Отто насетне аз ще си я редя работата, както си знам. Ст. Чилингиров, РК, 110. Командирът скочи живо на моста и попита какво се е случило. Обясниха му. Оттук насетне вече се раздаваха само команди, тичаха пожарникари, бляскаха шлемове. Й. Радичков, ГП, 29. — Оттам насетне ся ожених за една варваркиня, от която ми ся родиха и деца. Г. Кръстевич, ИБ, 319.

2. Диал. Сетне, после, след това. Тя се уплаши, като видя натовареното магаре и учителя зад него, насетне се успокои: синът ѝ вървеше пъргаво, разказваше нещо, без да се стеснява. Н. Нинов, ЕШО, 93.

3. Като предл. Остар. След. Ми [ние] не трябва да са чудим, че нашът прилог е насетне думите, защо той е останал наместо падежите. БО, 1874, бр.3, 12.