НАСИЛА —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСЍЛА нареч. Против волята или желанието на някого, с прилагане на сила, усилие или принуда върху някого; силом принудително. Противоп. доброволно. Този път ще ѝ даде да изпие виното и ако пак не рачи, насила ще ѝ навре паницата до устата. Пък сетне да става каквото ще. Г. Караславов, Тат., 217. Изкарани бяха насила много селяни да помагат и да плашат дивеча. Й. Йовков, СЛ, 33. Киро Влаха нареди да се изземва фураж от новите членове на стопанството: където не дават с добро — насила. А. Гуляшки, ЗР, 236. Когато да тръгне, той бе много нажален,.., насила се разделихме,.., плакахме. Ил. Блъсков, ДБ, 26. Бащата бил скътал / пари. / Синът ги подушил, / вземал ги насила / и после баща си затрил. Н. Вапцаров, Избр. ст 1946, 36.