НАСИЛВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАСЍЛВАМ1, -аш, несв.; насѝля, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Заставям, принуждавам с груба физическа сила някого или нещо насила да извърши нещо, някакво действие, движение и под. Давид Теодоров,.., заедно с поп Сава Катрафилов най-рано от всички ще да възлязат при капитанина да го заглавикват, а после насилят, ако се съпротиви. З. Стоянов, ХБ, 299. Пратеникът на султана Караибрахим, разорителят на долината Елинденя, застана срещу своите жертви, срещу хората, които щеше да насилва, да мъчи, да убива. А. Дончев, ВР, 168. Най-сетне Рун, който чувствуваше своето надмощие, посочи единия камък на пода и заповяда на монаха: — Седни и отговаряй, без да те насилвам. Кажи, къде скри жената? Д. Талев, С II, 183. Една група манифестанти насили полицейския кордон и отиде пред двореца на княз Алберта, като викаше "да живее всеобщото гласоподавание". Бълг., 1902, бр. 456, 4. — Господарю, дайте ми ваший нож! — Не! Ще нададе вик, та ще ся чуе, па и по тялото ще ся усети, че е насилен. Требува да ся нагласи каквото да умре някак си случайно или от самоубийство. БКн, 1859, февруари, кн. 1, 90-91. // Напрягам (в 4 знач.). — Чий беше този гроб,..? Насилвам паметта си. А е толкова лесно: от името на кладенчето би трябвало да се досетя. Сл. Македонски, ЕЗС, 29. Сега Ви пиша сам, зачтото раната ми ся вече затвори, но ръката ми е още вцепенена, та не мога да дръжа здраво перото, па и не трябва да я насилвам, затова не ща ся простирам. АНГ I, 318.
2. Със сила, натиск или удар отварям нещо, обикн. врата, прозорец и под. — Кой ви позволи да насилвате вратата на къщата ми? А. Гуляшки, МТС, 331. Неприятелите от най-напред са струпале около черковната врата, която била затворена вече. Тие насилиле да я отворят или строшат, но било невъзможно. З. Стоянов, ЗБВ III, 346. Запряха ме в ареста на селсъвета .. Но аз знаех силата си .. Насилих прозореца, откъртих го с цялата рамка. Й. Гешев, ВТ, 97. Хайдутите подложиха къс, дебел дирек под вратата, насилиха я и я събориха. П. Константинов, ПИГ, 212.
3. Непрех. Обикн. със следв. изр. със съюз да. Опитвам със сила, натиск или настояване да постигна нещо; напъвам. А околните черкези отдавна насилвали да влязат в Еледжик. З. Стоянов, ЗБВ II, 90. Реуф паша насила запрял депутацията. А когато един от депутатите пак насилвал да отиде, Реуф паша заповядал да го затворят. НБ, 1876, бр. 30, 118. И както у захлупено гърне, кога ври у него вода, парата подвига похлупака, така също и па̀рите изпод земята насилват, за да излязат навън и излизат из някой вулкан. Й. Груев, Лет., 1872, 133.
4. Обикн. със следв. изр. със съюз да или с предл. за. Принуждавам някого чрез усилия, заплахи, увещания и под. да направи нещо против волята, желанието или разбирането си; заставям1. Окръжни управители,.. тръгнали по градове и села да агитират (..), да заплашват избирателите и да ги насилват да избират за депутати лица, които населението не познава или мрази. Ал. Константинов, Съч. I, 18. — Аз идех при тебе, защото не ме пущаха в Русия и ме насилваха за друго... Стефан ме хвана за лакета. П. К. Яворов, Съч. III, 1924, 166. Спахиите заграбили най-добрата земя, насилват ни да я работим ангария. М. Марчевски, П, 52. — Пущаш ме, майко? — възкликва той изумен. — Нали знаеш, там има лавини! Там е
страшно. — По-страшно е да те насилвам, майка, да останеш! — отвръща тя кротко. Бл. Димитрова, Лав., 181. ● В съчет. със същ. воля, съвест и под. — Аз не искам да насилвам твоята съвест, Марѝ — говореше Филип, — но ти сама виждаш колко неестествено е твоето положение. В. Геновска, СГ, 235. Вече нищо не насилваше волята му, беше само много уморен. А. Наковски, БС, 87. ● Обр. О, как насилвах аз сърце да те презира! К. Христов, Избр. ст, 99.
5. Прен. Въздействувам върху някаква същност, истина и др., като ги деформирам, променям отрицателно. Страхувах се от нашата среща с Доротея,.. Чувствувах към нея някаква непонятна враждебност. Та какво друго беше тя освен неканен гост, който е насилил грубо моята истинска човешка природа? П. Вежинов, Б, 89. Изборът в този градец беше потребен не за нас,.., а за лековерните,.., неспособни да насилят истината. С, 1894, бр. 1485, 2. Те [добрите преводачи] не отричат ползата от предварителния анализ на текста,.., стремят се да поставят себе си на мястото на автора .., да предадат не само звука на словото, без да насилват граматическия строеж и речниковата основа на езика, а и неговата мисъл. Н. Лилиев, Съч. III, 116.
6. Остар. Изнасилвам. [Тузлучаните] обираха дрехите на хората по нивите, вземаха им цървулите, навущата, хляба,.., насилваха момичета. Ц. Гинчев, ГК, 351. Турчинът ся вмъква в къщата на българина и насилва момичето. ДЗ, 1868, бр. 14, 54. — Тоя проклетник насили Василиса,.., та трябваше да го накажа. — Ти какъв си, та ще наказваш? А. Гуляшки, ЗВ, 327-328. — Боляринът е виновен! Тоя! Нападна едно момиче. Да го насили тук, на улицата, посред бял ден! Спуснаха се людете да го спасяват. Д. Талев, С II, 143. насилвам се, насиля се страд. — Кланета и палежи да няма, жени да не се насилват. А. Гуляшки, ЗВ, 202.
НАСЍЛВАМ СЕ несв.; насѝля се св., непрех. 1. Правя нещо с усилие над себе си; напрягам се. Пенко се насилваше и се мъчеше да намери подходящи думи, та като възрастен, силен човек да благодари и да се сбогува с другарите си. П. Здравков, НД, 113. Насилвам се да се окопитя и да изглеждам весел. Др. Асенов, СВ, 7. Може би точно това вино стана причината да ги задържи, докато затворят заведението. Сам той изпи две бутилки — без да бърза, без да се насилва, на меки, примляскващи глътки. П. Вежинов, БГ, 164.
2. Натоварвам се прекомерно; пресилвам се. Ща Ви кажа, че не Ви пиша сам,.., зачтото ръката ми е още слаба и хекимите ми заповядват два-три месяца да не ся насилвам. АНГ I, 319.
НАСЍЛВАМ2, -аш, несв.; насѝля, -иш, мин.св. -их, св. Остар. и диал. 1. Непрех. Ставам по-силен; засилвам се, усилвам се. Разливаха се мътни потоци. Запа̀да и градушка, но дъждът насили и я стопи. К. Петканов, БД, 219. Холерата толкоз насилила, щото по 400 души на ден падали. П. Р. Славейков, СбНУ ХХ, 90.
2. Прех. Засилвам, усилвам. И така, всичките обстоятелства, и вътрешни, и външни, самото време, самият воздух, тъй да река, който тогава окръжаваше и тегнеше над България, благоприятствуваха и насилваха покърстеването на българете. Св. Миларов, Н, 1882, кн. 2, 126. Навремното образование на жената и семейството въздига, и обществото обогатява и насилва. Ступ., 1875, бр. 5, 37. насилвам се, насиля се страд. от насилвам2 във 2 знач.