НАСИЛИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАСЍЛИЕ, мн. -ия, ср. 1. Използуване на груба физическа сила срещу някого или нещо. Единият стражар успя да го хване за крака и го задърпа .. Отчаян .. задето си служеха с толкова грубо насилие спрямо него,.., той изпадна в остра нервна сърдня. Й. Йовков, ПГ, 255. Полицаят и жандармеристите започнаха да тласкат стареца през площадката към стълбите. Едва сега Ерусалем Захаров почувствува що значи насилие. Д. Ангелов, ЖС, 650. Те [полицаите] имаха различни системи за побой, научени от дългогодишното им насилие над хората. К. Калчев, ЖП, 426. Изборите се придружиха с голям терор. Арести, побои,.., цялата гама на избирателните насилия биде изчерпана. С. Радев, ССБ I, 296. От годината, когато турците издигнаха първото минаре в Цариград, до наше време, двадесет и два патриарха умряха [във Фенер] от естествена смърт, шест загинаха от насилие. А. Каралийчев, С, 34.
2. Обикн. мн. Постъпка, при която се използува груба физическа сила, принуда срещу някого; насилничество. — Не, аз съм за справедливостта. Ако се докаже, че Къната е вършил насилия, безчестил,.., вдигам ръка. Ст. Даскалов, ЕС, 32. — Вървете си миром — .. — а .. Йосиф уведомете за волята ми: — .. да не върши насилия над хората и над имотите им. А. Гуляшки, ЗВ, 197. Разбойничествата и кръвнишките им насилия са много прочути. С. Бобчев, ПОС (превод), 49. И захванаха са хиляди и милиони насилия, които бяха хилядо пъти по-свирепи и по-варварски нежели по-преди. С, 1872, бр. 31, 244.
3. Само ед. Използуване на сила, принуда за постигане на нещо, за придобиване или запазване на икономическа или политическа власт, привилегии и др. — Никой, както се казва в приказките, не дава царството и господарството си без борба. Властта е насилие. Ст. Мокрев, ЗИ, 186-187. Ако тиранията е насилие, революцията е насилие срещу насилието. П. К. Яворов, Съч. II, 198. Възникването на държавата .. изисквало създаването на специални въоръжени органи за насилие, като полиция и войска, различни учреждения за принуда, като съдилища, затвори и т.н. ОКомун. ХI кл, 67.
4. Прен. Обикн. с предл. над, върху. Въздействие върху нещо, което противоречи на неговото естествено състояние или развитие или силно го изопачава и деформира. При известно насилие над истината, при извества свобода в аналогиите, кърджалийството убедително би могло да бъде представено за една от селските войни в Европа. В. Мутафчиева, КВ, 36. Изсичането на тропическите гори и замърсяването на атмосферата е истинско насилие над природата. △ Насилие над историческата истина. Насилие над фактите. // В съчет. със същ. воля, съвест. Въздействие върху някого да извърши нещо против волята, съвестта си. — Ами че тя е малолетна бе, човече. Аз имам власт над нея. — Но нямате право да упражняване насилие върху съвестта ѝ. В. Геновска, СГ, 214. Насилие над волята.
5. Остар. Изнасилване. А освен грабежа и изтреблението уните правяха насилие и на жените. Г. Кръстевич, ИБ, 393. Башибозуците не преставаха още да ходят по страната,.., правяха насилие на жените. Г. Бенев, БК (превод), 68.
6. Остар. Усилие. Беше роден недоносче и имаше най-слабо здраве. Той познаваше слабостта си и трудните си недостатки, затуй са пазяше от всяко насилие и даже от гимнастически упражнения. (превод), Ч, 1875, бр. 2, 87. "Спомнѝ си някога за мене, за своите..." — гласът му се задушил в гърдите,.. и с насилие изговорил думата "брат". Ст. Ботьов, К (превод), 136.