НАСИЛСТВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСЍЛСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се извършва с прилагане на насилие, принуда; принудителен. — Още ли стърчиш тука ма! — .. — Хайде, измитай се по-скоро! — .. — Да не те изхвърляме по насилствен начин. Ст. Даскалов, СЛ, 525. Накрай участниците в съвещанието обещавали .. да не извършват насилия над раята и изобщо да се въздържат от насилствени действия. В. Мутафчиева, КВ, 328. — Аз стоях на двора като изумен и чаках с нетърпение края на насилственото ти венчавание. Д. Войников, РК, 81.

2. Остар. Който е характерен за насилник; насилнически. Ожени се млад и стана баща на многочетно домородство, над което употребяваше отеческата си власт с опачина и своеволие, зачтото имаше характер насилствен и леснораздражителен. П. Р. Славейков, СК, 35. — А княгиня Райна, която комисът на царството иска насила да ожени за сина си, е избегнала из насилствените му ръце. Д. Войников, РК, 86.

◊ Насилствена смърт. Книж. Смърт, която е причинена от използуване на оръжие, физическо насилие, отрова или друга човешка намеса; убийство. Лекарският преглед, извършен от д-р Ханов върху трупа на умря‑

лата, установи недвусмислено следите на насилствена смърт. К. Георгиев, ВНП, 112.