НАСИЛУВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСЍЛУВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от насилувам и от насилувам се; насилване1. Престъплението е насилуване на общинский закон; то е язва, нанасяна противу закона, който произтича от природното, общинското и политическото право. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 64. Аз паднах веднаж пред него на колена и плачех, та го молех да ме продаде нейде в някой конак, гдето бих могла да съм свободна от всяко насилуване. Св. Миларов, СЦТ, 153.