НАСИНЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСИНЯ̀ВАМ¹, -аш, несв.; насиня̀, ‑ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Правя нещо да стане синьо, като го боядисвам; посинвам, насинвам. Точно в тоя момент пристигна Донка. Беше обута в отвратителен керемиден панталон, с палтенце от изкуствен лутър. Даже си бе насинила клепките, доста нескопосано при това. П. Вежинов, НБК, 257.

2. Правя някого или нещо (тяло, част от тяло) да стане синьо, да посинее вследствие на силни удари; посинвам, насинвам. Много даскали са чупили показалките си в дланите ми, много пъдари са ми насинявали задника, но всички тези дървени педагози съм забравил и не им помня имената. И. Петров, ПР, 67. Вече си представях как гумените бичове ще насинят тялото ми. Но вървях към забранения участък. А. Мандаджиев, ОШ, 49. Сбили се [Тотьо и Ангел] сериозната, насинили си муцуните. П. Незнакомов, БЧ, 148. Един ме удари в ребрата и рече: "Тарикат с тарикат!" — но аз с помощта на ръцете му казах, че в междучасието ще го насиня. Г. Краев, Ч, 198. насинявам се, насиня се I. Страд. от насинявам1. II. Възвр. и взаим. от насинявам1 във 2 знач.

НАСИНЯ̀ВАМ², -аш, несв.; насинѐя, ‑ѐеш, мин. св. насиня̀х, прич. мин. св. деят. насиня̀л, -а, -о, мн. насинѐли, св., непрех. Диал. Ставам син; посинявам. — Краката ти и ръцете ти на самуни са ставали от бой, снагата ти насинявала. Р. Каролев, РЗМ, 4. От силния удар в главата окото насиня.