НАСИНЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСИНЯ̀ВАНЕ¹, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от насинявам¹ и от насинявам се; посинване, насинване.

НАСИНЯ̀ВАНЕ² ср. Диал. Отгл.същ. от насинявам2; посиняване. Наистина бил дотам суров, че по време на оран за най-дребна грешка го [сина си] биел с остена до насиняване. Д. Вълев, З, 111.