НАСЍТВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); насѝтя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Насищам. наситвам се, наситя се страд.
НАСЍТВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); насѝтя се св., непрех. Насищам се.
— От Речник на съвременния български книжовен език, 1957.