НАСИТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСЍТЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от наситя като прил. 1. За цвят — който е много добре изразен, много силен, ярък. Чимширите и кипарисите тъмнееха с наситената си зеленина. Д. Ангелов, ЖС, 172. Току-що полятото игрище имаше тъмночервения наситен цвят на гъба, напоена с вода. А. Мандаджиев, ОШ, 72. Колкото по-тясна спектрална област отразява боята на плата, толкова цветът му ще бъде по-крещящ, по-ярък. Такива цветове във физиката се наричат наситени или дълбоки. Вл. Харалампиев, ПСС, 111.

2. Хим. Физ. За разтвор — който не може да поема в себе си повече от поставеното разтворимо вещество. Без да отстраняваме колбата от огъня, сипваме в нея по малко глауберова сол, като бъркаме непрекъснато. Когато солта започне да остава на дъното, без да се разтваря, наситеният разтвор е готов. К, 1963, кн. 8, 45.

3. Физ. Който има устойчиво газообразно състояние и не преминава лесно в течност. Тук [в котела] влизащата вода се превръща в наситена па̀ра. К. Славомиров, Т, 322. Па̀рите, които стоят в динамично равновесие с течността, се означават като наситени. К. Кулелиев и др., Ф, 41.

4. Хим. За органични съединения (въглеводороди и техните производни) — който се състои от молекули, в който всички валентни връзки на въглерода са запълнени с водородни или други атоми. Наситените едновалентни алкохоли, които са лесно разтворими във вода, като метилов и етилов алкохол, са добри утаители на белтъците. Б. Койчев, Б, 21.

◊ Наситени въглеводороди. Хим. Въглеводороди с отворена верига, в която въглеродните атоми са свързани помежду си с прости връзки. Метановите въглеводороди носят още името парафини (..) поради малката си реактивоспобност. Наричат се още наситени или пределни въглеводороди. Хим. Х кл, 1958, 11. Наситените едноосновни карбонови киселини могат да се разглеждат като произлезли от наситени въглеводороди, в молекулата на които един водороден атом е заместен с карбоксилна група. Хим. Х кл, 1965, 74. Наситен ток. Физ. Електрически ток, който е достигнал максимума на силата си, която не се увеличава при увеличаване на напрежението; ток на насищане. Като се достигне обаче определена стойност на напрежението, силата на тока престава да се увеличава, въпреки че продължаваме да увеличаваме напрежението. Получава се наситен ток. Физ. Х кл, 1965, 171-172.