НАСИТКА —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСЍТКА ж. Остар. Насита, насищане; наситство. Още повече е чудно как това щастие няма наситка за човека, но колкото повече и да е щастлив човек, толкоз повече се появяват у него желания за по-голямо щастие. М. Георгиев, Ч, 1875, бр. 6, 244. На тоя час получих / трендафилова китка, / мирисах я, целувах, / целувах без наситка. Ив. Вазов, БМ I, 84.