НАСКАЧВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАСКА̀ЧВАМ1, -аш, несв.; наска̀чам, ‑аш и (рядко) наско̀ча, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. Скачаме всички или мнозина. Часът измина бавно. Обикновено щом удари звънецът, всички наскачваха, готови да излизат навън. П. Проданов, С, 98. Някому скимне за хоро, за валс. Той става веднага. След него наскачват и другите, и почват да се въртят. Д. Калфов, ПЮН, 119. Влакът тръгна. Покатерилите се по вагоните хора едвам успяха да наскачат и изпопадаха върху множеството, което размахваше кърпи. Г. Белев, ПЕМ, 66. Тълпата наскочи по пътя и когато колата наближи, издигнаха се яростни викове, както подир някой звяр. С. Радев, ССБ II, 203. А ти га чуеш, майно льо, / че куршум пропей над село / и момци вече наскочат, / ти излез, майко — питай ги / де ти е чедо остало? Хр. Ботев, Съч. 1929, 6. Малка мома виком вика: / — Я, тичайте триста момци, / който фане тази шайка, / той ще земе малка мома. / Зачули я триста момци, / наскачали във бел Дунав. Нар. пес., СбВСтТ, 23.
НАСКА̀ЧВАМ3, -аш, несв. (рядко); наско̀ча, -иш, мин. св. -их, св. 1. Непрех. С предл. върху, на. Попадам, натъквам се, налитам без да искам на някого или нещо. Мъжът със сивото палто много се зарадва — изджавка като куче, наскочило върху заешка диря. А. Гуляшки, ЗР, 203. Скитал четири дни из планината, като последните два дни тъпчел стомаха си с киселец, наскочил на жандармеристи и едва отървал куршума. Ем. Манов, ДСР, 41-42. Веднъжки хитрата кума лисица, / дор скиташе прехрана да си дири, / наскочи на една лозница. Д. Подвързачов, Б, 43.
2. Непрех. С предл. върху и (диал.) прех. Връхлитам, налитам върху някого или нещо. Войниците побягват пред разшумелия се горски гъстак, сякаш върху тях е наскочил самият дух на отмъстителката гора. З. Сребров, Избр. разк., 91. — Може пък да е бил дервишът. Да го е наскочил началникът в джамията и той да е побягнал. Ст. Чилингиров, ПЖ, 110. Светлината на трактора шареше из тъмнината и най-после го блъсна в очите. Тончо се разшава и Ралчо наскочи право върху него. Ст. Даскалов, СЛ, 36. Но сред пътя в нощен мрак / върху тях стражар наскочил. П. К. Яворов, Съч. I, 24.
НАСКА̀ЧВАМ СЕ, -аш се, несв.; наска̀чам се, -аш се, св., непрех. Скачам, докато имам желание, докато се наситя. Ние се поглеждаме с Лили,.., а то — вън тлас-пляс въжето и ти се ще да захвърлиш за малко учебника и да се наскачаш до насита. В. Бончева, АП, 81. Как леко и как весело се играе и тропа на тия кръшни песни вечер, по хлад, на месечина! Рипаш, скачаш — и не можеш да се наскачаш. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 43. Докат’ са мъдрите намъдрят, лудите са наскачат. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 147.