НАСКУБВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСКУ̀БВАМ, -аш, несв.; наску̀бя, ‑еш, мин. св. -ах, и (диал.) наску̀бам, -аш, св., прех. Скубя, оскубвам известно количество или много, обикн. стръкове, трева, пера на птици и под. — Излязох в гората, наскубах разни билки, сварих ги, налях в устите на овцете от тая вода и това си беше — престанаха да умират. К. Петканов, П, 152. И сутрин рано,.., сънени [Вельо и Вълко] още, свличат снопето, кладат го на купни, наскубват въже за през целия ден и го затрупват под дивата круша да се не къса. Ил. Волен, ДД, 55-56. Наскуба лук от лехата, наля масло в опушеното тиганче. Г. Мишев, ЕП, 51. наскубвам се, наскубя се страд.

НАСКУ̀БВАМ СЕ, -аш се, несв.; наску̀бя се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. Разг. Скубя, ограбвам до удовлетворяване на желанието си, до насита. Търгашите и крадците никога няма да се наскубят.