НАСКУЧА̀ВАМ

НАСКУЧА̀ВАМ, -аш, несв.; наскучая̀, ‑а̀еш, мин. св. -а̀х, св., непрех. 1. Само несв. Леко съм скучен, навявам лека скука. Третото действие на пиесата малко наскучава.

2. Остар. Започвам да предизвиквам скука, досада у някого; доскучавам. Нееднократно съм Ви писал и почти наскучал със своите си писма, като съм излагал в тях неудачите си в трехгодишната за мен злочеста съдбина. АНГ I, 606.

НАСКУЧА̀ВАМ

НАСКУЧА̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; наскуча̀я се, -а̀еш се, мин.св. -а̀х се, св., непрех. Скучая, обикн. продължително, докато ми дотегне. Стараех се да гледам само в чашата си, за да не поемам реплики, да не се усмихвам, да не проявявам излишен интерес към нищо и никого. Изобщо хубавичко се наскучах. П. Вежинов, Б, 10. — Сигурно се е наскучала и затова ни вика, да потанцува. Д. Кисьов, Щ, 40.

Списък на думите по буква