НАСКЪРБЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСКЪРБЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от наскърбя като прил. 1. Който изпитва скръб, тъга; натъжен, нажален. // Който изпитва огорчение, обида; огорчен, обиден, оскърбен. — Що Бруте, и ти! И ти, който беше толкова чист? С наскърбена душа ще викне някой моралист. Л. Каравелов, Съч. I, 5. И той, с наскърбено сърце, напуща центра на възродената българщина. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 89.

2. Който изразява скръб, тъга; натъжен, нажален. Той е около 32-годишен, с очила, ниско остригана коса и наскърбено лице. Ив. Кирилов, Ж, 63. Димо хвърли замъглен поглед към Ивана и я отмина. На вратника го посрещна Велика с наскърбени очи, със засъхнали от мъка устни. К. Петканов, МЗК, 49. // Който изразява огорчение, обида; огорчен, обиден, оскърбен.